Приятели

Приятели...

Не ми разбивайте сърцето. Плача с глас.
Там отвътре (май душата) ми се счупи нещо.
Умирам. А за жива ми е толкова познато.
Този пламък. Който духваш като свещ.

Животът ми е крехък. Непосилно стичам
дните си, река от сушата непреваляла.
Аз не съм река, приятели. За да обичам,
често се събирам разпокъсана във цяла.

Затварям си очите. За да пиша с душа.
Поет, на който му откраднаха небето.
Изхабих се да страдам по онова (любовта).
Приятели, не ми разбивайте сърцето.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-09-03
прочитания: 276
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48808
   Съобщения: 212714
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73577
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945