Не си мой ...но адски ми липсваш ...

Не си мой !! Минутите, прекарани с теб ... А после те няма ! Изчезна...изпари се! Само мисълта за допира на твоите устни ме връща към живота...! Ръцете ти ме зоват...! Погледа ти е изпълнен с безумна страст...! И ставам мъничка и ласкава... Така не съм се чувствала никога! В живота ми не е имало такъв мъж...Навярно понеже не съм била готова за това... Чувствам те с разума си...с всяка клетка на своето тяло! Мога да се докосна до теб с мисъл! Възприемам себе си чрез теб,когато нежно се докосваш до мен,когато ръцете ми са пълни с теб и ти проникваш в мен! Някога образувахме една ярка Звезда, която се взриви на милиарди парченца,носещи насладата на нашите мигове...Сега тази наслада я няма...! Изчезна с теб ...! Ти си единствен!!!              Събуждам се с усмивка, защото името ти нежно се разтича по устните ми...Понякога ми си струва, че само да отворя очи и ти ще се появиш до мен... Илюзии ... и затова не искам да ги отварям...! Задържайки спомените в пред утринните видения ... Мечтая само за едно - да се събудя отново до теб! Да те усетя, без да те докосвам даже! Да се любувам на твоето тяло, още несъбудено, но толкова прекрасно под лъчите на утринното слънце! И наслаждавайки се на усещането за твоята близост, с почти неуловими движения да те прилаская ...! Ти още спиш... Леката усмивка появяваща се на твоето лице, с още затворени очи, ме радва и предчувствам, че съвсем скоро ще ме погледнеш нежно...
 Разтваряш очи неуверено. Още не знаеш, че аз съм тук, до теб, че съм в очакване да ме прегърнеш...! В това чудесно утро, в твоите радостно-удивени очи се появи,това заради което бих преминала през огън, и дъжд, и мъгла ...! Вече ме няма, разтворих се в очите ти, огрени от щастие!
Чаках те толкова дълго ...Чаках те. Раздирах душата си, плаках в песните, застилах небето със стихове. Но чак сега осъзнах, че Зимата може да стане Лято, че и през нощта може да свети слънце, а денем да се появяват Звезди,че ти не се вече мой!!!
Отново ще те търся, отново ще заспивам и ще се събуждам с твоето име на устни, ще горя в безсъние, ще утолявам жаждата си със спомени за нашите срещи...! Но никога, никому за нищо на света няма да дам тази нежно-сладка болка от раздялата, защото това е моят живот, моята печал, моята любов ...!

ЛИПСВА МИ ...! ОЩЕ ГО ОБИЧАМ ...ЕДНА ГОДИНА МИНА ...А НЕ ГО ЗАБРАВИХ ...!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf