БОЛКА

     Съдбата срещна ни случайно,

   непознати ти за мен до скоро.

   В сърцето ми ти настани се,

   без покана, неочаквано.

   Присъствието ти усетих подсъзнателно.

     Тялото ми бе от болката сковано,

   съзнанието- замъглено, опиянено.

   И как така, щом пристигна

   аз почувствах те и разпознах те,

   сред множеството насъбрано,

   като, че ли цял живот едно сме били цяло.

     Твоят глас топъл, нежен

   към живота върна ме реален.

   Твоите очи тъмни и добри,

   твоята усмивка блага-

   ме успокояваха веднага.

     Как се стопляще сърцето ми,

   когато казваше ми ти:

   "Хей, миличка усмихни се, погледни,

   как слънцето навън  блести,

    като очите ти пълни със искри!"

     Пръстите си аз копнеех да вплета

     в твоите коси, от вятъра разбъркани.

   Пред очите ми обаче всичко замъглено е,

   от сълзите, все още не изплакани.

   Ти сърцето ми плени, а тръгваш си сега,

   настъпва вече мрак в моята душа.

     Твоят лик, прескъп преследва ме,

   и нощ и ден,постоянно той е с мен.

   Далеч от теб съм аз и мисля всеки час,

   дали съдбата ще се смили над нас.

   Любовта ми грешна ли е аз незная,

   но за нова среща с теб не спирам да мечтая.

   На устните ми усмивка вече не трепти,

   ръката вече стихове не ще реди.

   Само болка и тъга има в моята душа!

                                               гр.Варна

                                               18.11.2003

 .

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf