Ще дойдеш ли тази вечер при мен?

- Ще дойдеш ли тази вечер при мен?
- Не.
- Не?! Защо?
- Защото вече не си ми интересен.
- Сериозно?! Откога?
- Откакто осъзнах какво заслужавам и какво не. Откакто разбрах, че накрая винаги оставам сама със себе си и не мога да си позволя да се самонаранявам ... било то и заради любовта. На първо място обичам себе си и заради тази обич, обичам живота и хората. В любовта си към теб наранявах себе си твърде дълго време. Не получих любов, затова бях нещастна и огорчена. Омръзна ми душата ми да плаче за една обречена кауза - за мъж, който не желае да обича.
- Откъде си сигурна, че не те обичам? Ако просто ми е трудно да изразявам емоциите си, като теб? Ако никога не съм бил влюбен и не мога да разпозная това чувство?
- Знам, че любовта е сляпа, но не вярвам някой да е влюбен и да не се замисли върху симптомите на тази сладка болест. Невъзможно е. А относно трудното ти изразяване на емоции, това си е лично твоя загуба. Само ще страдаш от това. Аз също страдам - от това, че винаги давам израз на емоциите си. Въобще, има ли чувства, винаги губим и печелим.
- Ще дойдеш ли тази вечер при мен?
- Не.
- Защо?
- Защото не ти вярвам. Толкова си безчувствен. Цялото ти отношение ме отблъсква. И няма да се промениш, ясно ми е. Затова си тръгнах от живота ти. Нямам намерение да ти давам поредния шанс или компромис. Ще ти дам само един съвет - любовта изисква жертви. Ти не направи нито една. Дори и да губим от изразяването си на емоциите, то поне ни прави по-истински и свободни хора. Освободи се от страховете си, дори и да загубиш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf