Тъжно ми е

Досега не осмелявах
да пиша аз слова.
Пред теб заставах
и казвах ти ги от душа.

Обиден, малко раздразнен,
но за твоята усмивка пак копнея
всеки миг, час и ден.

Тъжно ми е в този час,
накарах те да страдаш,
там ... и точно аз.

Боли ме, няма да го крия
очичките си ще закрия,
ще си мечтая май тогаз
пак да си летим, ти и аз.

Иска ми се да си знаеш,
че доброто ти желая
и дори и да ме ругаеш
до теб ще бъда аз до края.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf