Звездите са децата на лунататревите на гората слабосттачувствата-на хората душатаочите-необятна тишина
Дъждът на облаците е сълзитевятъра на слънцето врагада се влюбят са на хората мечтитеи след бурята да има пак дъга
Природата е нашата обители тясна връзка ни крепиза жалост сещаме се само в днитекогато истински ни заболи
Тогава усамотяваме се нейдеи чакаме дъжда да завалиа сетне слънцето да дойдеи нашите сълзи да изсуши