Обсебени във делнично всевластие,

разпиляхме любовта си, някак на шега.

Забързани, погълнати от работа,

неусетно ни застигна есента.

С шеметна вълна помете ни,

борбата за парчето хляб.

Възкисел - полепнал по небцата ни...

А уж, посяхме с обич семена.

И виното е натежало, кисело -

мирише на отчаяна самотност.

В аромата изветрял на страстите,

една въздишка е останала от лятото.

Във чашите стаило се на дъното,

е всяко вчерашно неслучване.

И залезът... изтича между пръстите...