|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Безименно
Замълчи... за миг поне, дете,аз искам Любовта да заговоряВятъра в душата ми мете
и не зная аз какво да сторя...Тъмнина в косите ми заплитапанделки от пролетна умора,гарвана от рамото отлита иувяхва ми градинката на двораКажи ми, Любов, разкажизащо все се сърдиш на мен... акоаз съм виновна кажи, че ми писнаи нощта ми стана на ден...Детето ли в мен още мърмори,сърцето ли нехайно е, не знай...Страха ли в мен ще проговориили баба трябва да ме бай...Млъкни Любов, не казала и сричка...Мечтая да се махнеш от ума, вземиси бялата тавичка и гроздето, и цветето, и всичко де остави у домаЗаклевам те, Любов - не ще след тебе да подреждам, ще боядисам всичко в ярък цвят... Не ще към теб молитви да нареждам, аз имам себе си, от мен зависи моя свят!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: elenna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 205
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43694
Съобщения: 185736
Лексикони: 1895
Коментари: 61838
SMS-и: 776
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
