Не наранява истинската обич - Ленърд Коен

Тъй както белег нивга не оставя

мъглата върху черните поля,

тъй тялото ми твоето ще гали

без да остави върху теб следа.

През тъмните прозорци се промъкват

децата вътре и излизат пак

като стрели изстреляни наслуки.

Като вериги, плетени от сняг,

не наранява истинската обич,

щом двама слеем във едно души,

и във прегръдките си се разтворим

като звезди сред слънчеви лъчи.

Тъй както си почива лист откъснат

на вятъра на силните крила,

тъй ти глава на скута ми отпускаш,

а аз ръка – на твоята коса.

И както нощите, що не умират,

дори луната да не свети веч,

сърцата наши не ще спрат да бият

дори един от нас да е далеч.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf