Воин във пустинята се скита.
Воин с ризница от кръв пропита.
Конят му с протъркани копита,
воина от гибел се опитва да спаси.
Но живота и от него си отлита.

Воин във пустинята се скита.
Конят му останал мъртъв да лежи
във пустинята от слънчеви лъчи покрита.
Но войника няма сили да тъжи,
само спомена за любовта все още го крепи,
и към него продължава да върви.

Воин във пустинята лежи,
вгледан в слънцето с невиждащи очи.
И последен спомен в душата му кръжи,
за любимата с красивите очи,
като блещукащи звезди.
Но и спомена отлита а с него и душата на войника.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shadow_Dancer
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-20
прочитания: 423
точки: 75 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 32 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 211923
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73660
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937