На мама

Слънчево зайче притича

по мозаичния под излъскан,

майка душата си съблича,

пред сина си, надрусано нахъсан.

Апаратурата за живот шепти,

санитари избягват нейните очи,

рояк от мисли тихо жужи,

ридания, тресат се майчини гърди.

Права линия, суматоха,

страх, безумно изражение,

сестри и доктори надойдоха,

“Сина ви, няма го вече за съжаление”.

Майка с цвете в ръце,

говори грижовно на камък,

няма го нейното дете

няма в очите пламък.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf