Роля

Приятелю, дошъл съм ти на гости,

И вечно ли затворен ще стоиш?

Прозореца със гвоздей залостен,

Пердетата са спуснати...Мълчиш?

Така ли ще затриваме живота си,

И всяка нощ със самотата спиш,

Затворен от стените и тъгата си

в една панелка в южния Париж.

А беше най-добрия сред артистите,

Играл си роли хиляди, нали?

Дори и най - известните сред песимистите

си карал да се смеят през сълзи......

Актъорът

Така се случва винаги в живота,

Играеш чужди роли най-добре,

Играх и аз...играех ги защото

не знаех свойта роля.....въобще...

И после, знаеш че дойде писмото.....

....поспря за малко, после продължи...-

..което взе ми всичко от живота,

а Всичкото не струваше пари.......

Написaла го е от онзи покрив,

на който репетирах Mefistofel....

Приятеля

Не се вини...знай ти не си виновен,

И всеки си избира своя път,

А пътят е понякога лъжовен

и често води ни дори до смърт.....

Актъорът

Kажи ми, драги, бил ли си родител,

Приказвал ли си нявга със деца?

Не си, нали, тогава не разбираш

Величието на моята тъга.....

И моля те, не искам да говоря,

Не гоня те....но по-добре върви..

Върви играй фалшивата си роля

при други.......мен ме остави.....

Гостенинат става и си тръгва...

Вечер......Някъде из улиците на Париж, дърветата разговарят.....

Сега угаси..Я мръдни си клона.....

Виж някой пъква.....страшна сянка...виж!

Я...някой май се хвърли от балкона

на улица във южния Париж.......

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf