Звън от кристали се чува тази нощ.
Спорът ни безкраен е все за "лека нощ".
Ти нагона защитаваш,
а аз - че нищо той е без капчица любов.
Животно си в кръвта, но
човекът в тебе не губи.
Той нуждае се от нежност и грижовност,
която дивата природа не познава.
Човекът е човек, защото чувства.
Неговата слабост е това и
оръжие в трудни времена.
Ще те докосвам в своята любов,
а ти - разтапяй своя свод.
Ако в допира ти чувство не усетя,
погледа ми топъл забрави.
Любовта е наш'та орисия -
живеем, за да я намерим
и умираме, ако я загубим.
Цикълът е завършен.
Нека да си лягаме и
чувствата си не отлагаме.
Секундите текат и към
леглото ни зоват.
