Продължи!

Тъмнина,тишина,самота или болка-

банални метафори за празен живот.

Всеки миг пропилян-питаш се още колко

падения ще видиш преди своя възход...

Но не спирай!Върви!Все напреде те тичай

и стени от омраза разрушавай със смях;

и сърце разтвори към живота-обичай!

Оцелявай на пук и възкръсвай от прах!

Знай светът твоят ден е,а животът пък ти си

и от тебе зависи какъв да е той-

и когато отчаян потъваш във мисли,

и когато в борбата не сещаш покой...

Не щади обичта,не пести топлината,

в която топят се безброй ледове;

и недей се замисляй дори над мълвата,

че любовта къса сърцето на две...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf