благодаря ти...

Защо се влюбих и все още мисля за нея. Защо не мога да спра да изпитвам тези непреодолими чувства.
Защото тя е невероятно красива, естествена, непринудена по свой обаятелен и прекрасен начин. Защото е зряла въпреки цялата си чувственост. Защото беше първата жена в живота ми, жената която ме накара да се почувствам мъж, но и да осъзная, че все още не съм това, което тя очаква да бъда.
Кога ще забравя за нея ли. Истината е, че не знам и отдавна вече не се опитвам, защото хубавото в живота трябва да се помни, независимо какво ни носи в настоящето, дали ни натъжава и прави нощите и дните непоносими или ни прави по-силни.
Аз разбрах едно, тя успя да направи живота ми... по-стойностен... пълноценен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf