МОМИЧЕТО
Облечена съм в нежна пяна от разбита морска вълна, една такава...пухкава и бяла, стои добре на лунна светлина! Коралови пантофки съм обула (дано не паднат някъде в нощта), не искам някой да намери приказката ми вълшебна сутринта! На шията ми наниза от перли една красива мида ми дари, а водни кончета ми правят в комплект прекрасни обици! Косите ми са грейнали и дълги преплетени със синя светлина, назаем взех невиждана коронка от невероятна морска звезда! Една приятелка Русалка ме извика, поседнахме на близката скала... Извади малка бисерна кутийка и ме гримира-цяла засиях! В очите ми блестят безброй светулки, те отразяват моята душа... Сърцето ми-смарагдов камък тежък, пак бие учестено във нощта! Готова съм! Един делфин ме чака... Със вълните морски полетях! Очакваш ли ме? Аз съм там, отново! Момичето! Но не от твоя свят!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: maria_ha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-19
прочитания: 813
точки: 84 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 51 ( виж препоръчалите )
|