Хората и тяхната себичност

Всички живеем в една голяма комедия,
подчинена на хаоса и вечни безредия.
Всеки малък човек се мисли за нещо
и когато си повярва става много смешно.

Малко по малко се издига в небесата,
но скоро ще започне да лази по земята.
Тогава вече никой не ще го е грижа за него,
така става като се заслепиш от своето его.

Друг пък на приятел ти се прави,
получи ли своето е готов да те забрави.
Когато ти трябва утеха и тъжна е душата,
бяга той със скоростта на тъмнината.

Но недей се ядосва ти за това
и той ще попадне в такава лъжа.
Него някой ще спре да прегръща,
така е в живота всичко се връща!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: StrangerToReality
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-26
прочитания: 177
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7740
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208405
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73695
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960