Спомен

Ако загубиш някого,който много си ценил,трябва ли непременно да съжаляваш и да страдаш?Много по-лесно би било да продължиш напред,благодарен,че си го познавал...

Не просто целувка,а полет-

дъхът ми във теб се изгубваше.

Не просто прегръдка-във нея се молех,

ти храм от ръце ми съграждаше.

Разтапях се на тялото ти в топлината,

разбирайки,че винаги това съм искала;

последвах те отвъд представата на сетивата си...

Не беше ли безкрайно хубаво,за да е истина?

Не ме поглеждай повече- дори да ме погубиш,

в морето на очите ти да се удавя,

макар и толкова далечна,бездиханна,губеща,

не ще успея и отвъд живота си да те забравя.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf