|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Черни пости
Вей ми Ветре, мъничко повейи дъжда ми доведи на гости!Мъката ми с него да се слей,че додеяха ми черни пости. Вей го, Ветре, не мълчи..Сред полето жадни са нивята и душата знай горчи, че е с болка в тъмното засята... Вей, довей го тази нощ, доведи го там, при мене на реката...Слънце изгори ни, страшна мощ.Той увехна... и душата му, горката... Вей ми Ветре, чу ли? Вей...Ако не дъжда, довей ми бърза пролет!Аз знам, че славеят не ще за нас да пей,но искам да отлитна с(ъс) последния му полет. Не вей ми Ветре, късно е, разбирам...Не ще ме утоли ни дъжд, ни студ, ни мило цвете.Довей му само,че в небето ще се взирам и с мъката при него ще отидем двете...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: elenna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-10 г.
прочитания: 170
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42740
Съобщения: 179397
Лексикони: 1842
Коментари: 59629
SMS-и: 763
Снимки: 4483
|
|
|
|
|
|
|
|
|
