Много искам някой за мен да се досети
как съм да ме пита и че съм тъжна да усети.
Бленувам някой да погледне през усмивката
и да види в очите отчаяната нужда от прегръдката.

На всички хора аз безкористно помагам
с кураж и смелост ги вдъхновявам.
Ала започнах да се уморявам
и в самота и сълзи да се укорявам.

Раздавам любов и приятелски съвети,
а получих в замяна главно празни пакети.

Имам нужда някой да ме слуша със сърцето си,
от по-горното стъпало да ми подава ръцете си,
да вярва в мен и в успеха на избрания общ път
след всеки споделен и от двама ни кръстопът.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: KalistaPalada
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-24
прочитания: 241
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51846
   Съобщения: 249068
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79669
   SMS-и: 815
   Снимки: 5312