***

Отдавна забравих думата “Да”.
Отдавна, откакто се помня.
Нима съм родена да бъда звезда,
но космосът не е за скромни!

Там някъде нещо се мята
и гърчи се, сякаш е диво!-
И спомен ронлив разпуква земята.
И прави я още по- сива!

Нима истините това значат,
”И най-милото ще отмилее”?
Ние сме вълните, които плачат-
в океана, който се смее!...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vera
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-23
прочитания: 118
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46668
   Съобщения: 194008
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70156
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756