ОНЕМЯВАТ СТРЕЛКИТЕ

Душът в банята.
Напорът на водата,
освободена от кранчето...
Препускащи капки
неоново светещи,
обсебили част
от пространството,
безшумно се плъзват
по плочките...

Тялото мокро, блести
прозрачно - копринено.
Почакай да сваля роклята.
Не гледай с поглед
пронизващ,
влизащ под кожата,
пълзящо ревнив,
изпълващ душата
до пръсване...
Докосваш с пръсти
пламтящи като
разцъфнали макове,
а устните - розови пъпки
разтварят се...
Струи сребристи
се блъскат в косите...
Онемяват стрелките.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-08-22
прочитания: 250
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48808
   Съобщения: 212714
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73577
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945