Непреодолимо

Море величествено и красиво
за мен си само спомен плах
годините бавно минават
и не ще се завърна на твоя бряг

Бързо растях, страхът се завърна
спомена стар в умът заблестя
не можейки вече напреде да мина
обърнах се да преодолея смъртта

Не смея, целия съм настръхнал
стоя на метър от брега
оглеждам се, от страх потръпвам
сълзи потичат върху сухата земя

Загледах се в океана
безкрайна шир, обзема ме тъга
спомена за един моряк изчезнал
сред вълните и нощната тъма

А морето бе днес толкова спокойно
нима бе способно на това,
да потопи цял кораб с екипажа
и да ме остави без баща

Престраших се и към лодката закрачих
загребах към безкрайна пустота
без цел, дори и без посока
очаквах спокойно и мойта съдба
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: p.bijev
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-22
прочитания: 178
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7557
   Автори: 2043
   Произведения: 46041
   Съобщения: 206094
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68754
   SMS-и: 800
   Снимки: 4707