Спомен за любов

Разделени сме от много време
измъчва ме огромната вина,
Нараних те мила без да искам
Изцапах ангелската ти душа.

Признавам, никога не бях перфектен
но бях единствено и само твой
изгубих те, изглежда безвъзвратно
Сърце не ще намери миг покой

сега, излегнал съм се сам на плажа
копнеейки да си до мен
надеждата единствена остана
да достигне прошка и до мен!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: p.bijev
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-22
прочитания: 228
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7596
   Автори: 2053
   Произведения: 46627
   Съобщения: 232071
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70015
   SMS-и: 803
   Снимки: 4750