Сред прашния архив от мисли
потърсих вдъхновение ново
от стара знаковост и мотивирана.
Познати страници прелистих
и срещнах вчерашното слово,
днес вече пародирано...
Ще го иронизирам,казах си,-
ще вихря трепетите днешни
с похвати саркастични...
А в следващия миг оказа се,
че всички те са вече смешни
ненужни,патетични...
От отчаяние бих въздъхнала,
отрекла бих света и хората
заради признание неполучено...
Но песента ми е замлъкнала
и страда тихо от умората,
че всичко се е случило...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------