В нощта мрачна и зловеща
тръгна и дума не изрече-
замина и сбогом не каза.
Гледам как в мрака се изгубваш,
а аз стоя неподвижна и нищо не мога да сторя.
Опитвам да те спря, а ти дори не ме поглеждаш.
Остави ме сама в неизвестност и самота.
Аз ли сбърках някъде или спря да ме обичаш вече?
Дано някой ден да ти простя за празнотата,
която остави в мен,
за думите мили и за ласките топли,
с които лъжливо - нежно ме обгръщаше.
Дано да си простя за наивността, с която ти вярвах
и за обичта, с която те дарих.
Дано някой ден да срещнеш жена, която
да обичаш така силно както аз теб
и дано да не забие нож в сърцето ти
и да си замине без дума изречена,
както постъпи ти с мен!