Беше ми светло и топло в душата,
когато те имах безкраен - до мен,
когато дните се ширеха - чувствени,
понесли най-нежния - нашия стон.
Когато в магията на мислите скрити,
разбъркахме цветно реалност и сън,
когато отключихме звънко мечтите
и над нас се изсипа щастливият дъжд.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------