|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Когато си отива любовта
Закъснели обещания са очите на нощта.
Ти мълчиш като признание,
в дъжда си тръгва любовта…
Търсиш думи за сбогуване,
а от думи няма нужда.
За последно се целуваме
и ти си тръгваш друга - вече чужда.
Ако времето лекува, нека мен не ме щади,
а да спре мига, във който бавно тръгваш ти -
още нещо да ти кажа, за последно да ти кажа
как ми липсваш, как ми липсваш.
Казват времето лекува - не, не вярвам на това.
Виждам само теб, обърна ли назад глава.
И каквото и да правя нито мога, нито ще забравя,
как ми липсваш, как ми липсваш...
Дълги нощи и самотни дни…
Как ми липсва всичко твое…
А колко исках да си пак до мен,
след тебе всичко е измислица.
…
Колко нежност има в тази нощ,
а аз заспивам без любов…
Веселин Маринов наистина много хубави и стойностни песни,нека да продължава все така...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: никинцето
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-16
прочитания: 232
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48828
Съобщения: 213079
Лексикони: 2296
Коментари: 73585
SMS-и: 806
Снимки: 4946
|
|
|
|
|
|
|
|
|
