Пожела да си отидеш (акростих-опит)

През пустинята сама преминах.
Оазис търсех нейде да почина.
Желаех те но нямах вече сили.
Единственно ръка към теб протягах.
Лицето си заравях в ситен пясък,
А устните изронени до кървавост

До края си шептяха твойто име!
А ти си тръгваше, тъй горд и недостъпен...

Слънцето изсмукваше телата.
И всяка фибра до последно в мен умираше.

Обичах те! Обричах се на вярност!
Ти всичките ми клетви изпотъпка.
И не веднъж разкъсваше до смъртност
Душата ми, а после я лепеше!
Е, свърши се! Сега ще съм спокойна!
Шамара на живота ме дамгоса...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: aneta_kz
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-14
прочитания: 159
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46645
   Съобщения: 193057
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70076
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753