|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Пукнатата ваза
Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънал във разруха сред жалки старини,
да чакаш чужда милост от нови времена
и някой щом почука, да бягаш за ключа.
Когато те потърсят от жалост, че си сам,
да плачеш без утеха защо ли си живял
и всеки да приказва за някакъв си смисъл,
а всъщност във сърцето да бъде те отписал.
Не искам да ме мачка съдба така жестока,
затуй и ще захвърля душата на порока,
щом трябва да ме има в безсмисления ад,
ще трябва да си взема от всичко в този свят.
Пътеката е дълга, а времето тъй кратко,
в усмивка на любима отпивайки по малко,
от всяка радост вчера във себе си ще пазя
и цветето ще бъда във пукнатата ваза.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vesselin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-14 г.
прочитания: 784
точки: 98 ( виж далите точки )
коментари: 15 ( виж коментарите )
препоръчано от: 61 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42744
Съобщения: 179586
Лексикони: 1842
Коментари: 59646
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
