Събирам зъбките от детство наранено.
(Аз дете да бъда просто не можах).
Скачах на въже. Надскачвах се със времето.
Плитките ми се разплитаха. За страх.

И после се прегънах като мъничко паляче.
През сълзите си хлипайки се смях.
Паднах върху плочките, разчупени от скачане.
Разсърдих се на всички. От игра.

И както малките стрелки рисувани с боички,
размиха ми се детските години.
Пораснах. Ала още не обичам.
Сърдита съм. Сега от минало.