Много пъти горчи от нежността ти (отнета)
сякаш времето те гони, да ме любиш.
И танцуват самодиви върху раменете ми.
Нестрастно. Стипчиво. И грубо.

Целувам те нарочно през стъклата.
И малките ми бръчици отвътре ярки греят.
Оставам на сбогуването отпечатък.
Превивам се от болка. Но се смея.

Стига обич насила. Нея тепърва познал.
Исках да минаваш през моето време нетихо.
Но нищо не струват преструвките ти. Жал.
И малко прозрачност. От страстоутихване.