УСМИВКАТА ТИ...

За миг да можех аз да ги целуна-
изгряват две дъги, а вън е мрак,
две вълшебства - устни полулунни-
усмивката ти топла виждам пак.

Грее с вятъра прелива в ярък сън,
но не мога тук при мен да задържа,
как с очи да взема крехкия й звън,
сред плахите въздишки на нощта.

За миг да можех аз да се превърна
до Теб в една изгряваща звезда…
полулунно ти ще ме прегърнеш,
с най-топлата усмивка - Любовта.

31.05.07.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ивайло Яков
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-09
прочитания: 228
точки: 51 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7557
   Автори: 2043
   Произведения: 46041
   Съобщения: 206094
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68754
   SMS-и: 800
   Снимки: 4707