Клоун

Този клоун надвисва над теб със усмивка.
Нямаше като рожденник своите балони.
Нямаше свещички, восъчни цифри.
Нямаше стълба.Подаръци. Пони.

Сякаш осъмваше всеки ден под наем.
И арендата влачи дългове неизстинали.
Пердетата закърпени с душата му от кал.
Не беше една. Отчаяна. Глинена.

Стъпките с тъжни звънчета огласяха прага
когато си идваше вкъщи бездомен.
Майка му правеше торти за празници.
Колко горчиво. Смях. И ирония.

Път. Обувки изхабени от тичане.
И детство от пясък наум построено.
Клоунът във мен... колко обичане
на смях и на халост ... така потрошено.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-08-09
прочитания: 179
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48859
   Съобщения: 214695
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73668
   SMS-и: 808
   Снимки: 4953