|
Влакът...
Той се казваше Жан-Пиер.Беше скромно и работливо момче,почти мъж.Живееше един нормален живот.Имаше обикновена работа,живееше в обикновена къща,харесваше обикновените неща.
Тя се казваше Ан-Мари.Беше красавица.Харесваха я всички.Работлива,умна и разбрана.Живееше в лукс,но се държеше като обикновено момиче.
Те двамата живееха в различни краища на света,но се случи така,че срещна ги случайността.И то къде.Във Венеция,градът на влюбените.Тяхната среща на площада "Сан Марко" бе едно доказателство за любовта от пръв поглед...
Те тичаха с разперени ръце един срещу друг,още съвсем непознати.Тичаха,гълъбите прелитаха между тях...
Бяха заедно цял ден,но вече трябваше да се разделят,екскурзионните групи тръгваха в различни посоки.Жан-Пиер изпрати Ан-Мари до гарата.Ръцете им махаха,изписали сякаш първото "Здравей".Бяха си обещали да си пишат.Така и правеха,но дойде момент,в който само лист хартия не бе достатъчен...
Жан-Пиер избира роза цели 2 часа.Търсеше най-хубавата.Откри я и я купи.Върза й най-красивата панделка.И ето той беше на гарата и чакаше влака за Париж,влака на любовта.Беше отишъл 3 часа по-рано,чакането го убиваше.Държеше го само мисълта,че ще види Ан-Мари.
Влакът на любовта дойде.Жан-Пиер се качи и се настани в "купето на любовта".По пътя той преброи всичките 67923 дървета.И ето,че пристигна..
Там,на гарата,го чакаше Ан-Мари,принцесата на неговата мисъл.Прекараха 3 незабравими дни.Смяха се,лудуваха,но той вече трябваше да тръгва.Сега се качваше на същия влак,но този път "влакът на тъгата,на самотата".Е,започнаха се писмата отново.Ан-Мари пазеше розата.Във всяко писмо слагаше по едно листенце.Писаха си 3 месеца и в последното си писмо Ан-Мари написа на Жан-Пиер,че ако не го види до 2 дни,ще умре и сложи последното листенце от розата в него.Жан-Пиер взе решението да отиде.Реши този път да бъде по-изискан.В дена на пътуването излезе на пазаруване.Купи си скъп костюм,скъпи обувки,всичко,за което може да мечтае едно обикновено момче.Закъсняваше...
Пристигна на гарата,но влакът вече излизаше от там.Закъсня със секунда и вече беше твърде късно.Другият влак беше утре рано сутринта.
Хвана го,но този път на гарата в Париж не го чакаше никой.Жан-Пиер си помисли,че Ан-Мари е решила да го изненада,хвана такси и отиде до дома на своята принцеса.Този път носеше не една,аз цяла дузина рози.Потроа,на вратата,ала никой не отговори.Той бутна вратата,нова и лъскава,и тя се отвори.Викна,но не чу глас в отговор.Качи се на горния етаж,където беше спалнята на Ан-Мари.Отвори светлосинята врата и пред очите му се откри гледка,която не би забравил никога...
Ан-Мари лежеше на своята спалня,цялата покрита със сатен,с химикалка и лист в ръка.На листа беше успяла да напише само думите:"По-добре да подраниш с 3 часа и да е твърде рано,отколкото да закъснееш с 1 секунда и да е твърде"...Жан-Пиер погледна сините й очи,вече изгубили своя блясък,и разбра,че тази негова,изгубена секунда,е струвала живота на неговата красавица.Розите паднаха на белия под.Той докосна сърцето на Ан-Мари,ала то беше ледено.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mimisa_pld
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2007-08-06
прочитания: 96
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7593
Автори: 2051
Произведения: 46568
Съобщения: 229780
Лексикони: 2111
Коментари: 69841
SMS-и: 803
Снимки: 4741
|
|
|
