Изгрев...Залез

Вълни от чувства заливат безбрежието на душата-
кристална ваза, пълна със смарагдови мечти.
Обаче няма кой да я обича и
паяжина от нереални блянове задушава волната душа.

Изгрев...

Ягодов шепот донася крила на милата душа
и тя полита в необятност от копнежи.
Оглежда се
и сред звездите,
и сред облаците,
и сред хората, в малко от които е останала човещина...

Ала душата пак е тъжна, сама и неразбрана.
Започва да вали...
валят сълзи от болка и горчивина.

Залез...

Изгрев...и после залез!
Ден след ден!
Мъгла...
Светулка...
Дъга!

Има добри хора.

Ти, с крилата, да, ти!
Намери слънчев човек.Хвани го за ръка!
Заедно ще сте по-силни...
По пътеки и без пътеки...следвайте верния път!

Светлина...
От къде идва?
Ах!
Някой се усмихва...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalistapalada
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-02 г.
прочитания: 160
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7278
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169306
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59197
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404