ТИ... ПОМНИШ ЛИ!?...

Започнахме със теб една игра,
завързахме очите си със кърпа...
(И Съдбата, тъй ни завъртя...
конците на Живота взе да дърпа)

Мрак ненаситно зората преглъща...
Дай знак! Къде е посоката? Ето...
А тишината безмълвно отвръща:
“Следвайте... ударите на сърцето!”

Тръгнахме към залез на страстта,
мислите си сливахме с безкрая...
Търсехме се...Там, във Вечността...
(Да! В тебе...аз ще се позная!...)

В слепия зов при всяко докосване,
опиващо дъха със звезден прах...
В огнената примка на телата ни,
невидимо се любихме ... във грях...

Но кърпата падна! В миг... Светлина...
Прогледнах!... Себе си в теб не познах!
На дребни парченца се пръсна Света...
Подреди ли ги вече!? Аз... Пак не успях!...

Тишината в почуда... И с болка гадае...

“Нима не знаехте, че сляпа любовта е!?”...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: @driana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-02
прочитания: 363
точки: 51 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 37 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43694
   Съобщения: 185736
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61838
   SMS-и: 776
   Снимки: 4582