|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В дупка
Изчезва мисъл в дупка на стената
и звярът в мен отново е свободен;
къде ли бърза, някой ли го чака?
Дано не бъде пак забравен спомен!
С мълчание се реже тишината,
със крясък, който нямат гласни струни,
и вярвай ми, той стига небесата,
а не смирение и мили думи.
В една реалност, твърде изкривена,
да си свободен носи ти вина,
от скука, ежедневно променена,
не знаеш: жив си ти или съня?
Сложете в клетка осъзнатото,
задавяте ме с вашата надежда,
изгубени сме в непознатото,
човекът само паднал мил изглежда.
Изчезва мисъл в дупка на главата,
какво ли си говорят със куршума:
дали за миналото и съдбата
или, че утре пак започва филма?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vesselin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-02 г.
прочитания: 663
точки: 75 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 52 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42744
Съобщения: 179586
Лексикони: 1842
Коментари: 59646
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
