На думи

Защо не скачам вече от отвъдното!?!
Разпънати дни между конуси от счупени планети!
Аз сбъдвам всички сънища несбъднати,
с вълшебна пръчица и няколко монети!

Гримирана клоунски, разтягам ума ви,
в смешните зали - пиеси трагични!
Имам билети за розови филми!
Но никой така не се е събличал....

Усмивка назаем и шалче ефирно -
свличат се думите миг подир зов!
Завесите падат и после се вдигат
за новия порив (лишен от любов)!

Аз съм така (внезапно)от страст отегчена!
Намигат ми нощите - чужди мъже!
Защо не прескачам в своето безвремие....?!?
Едва ли някой ще го разбере....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-31
прочитания: 138
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48808
   Съобщения: 212714
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73577
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945