Рубинени капки кръв
по ръба на мига.
Стенанието на болката
опиянява.
Напрегнато тяло
извито в дъга,
сянката му
хрипове накъсани
в тревите оставя.
Капе пяна от гърбовете
конски на нощта,
безжалостно пришпорвани
по пътища прашни,
капе и замръзва
в гротескна тишина,
която ражда прилепи-
черни и страшни.
Ще се строши мигът,
още няколко секунди
и разсипана отрова
на несбъднат блян
плисва в очите
на огледалото пълнолунно.
Писък и мрак.
Цял един живот пропилян.
Спи бездната.
Само времето е будно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------