|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
За теб, море...
Дочаках ласките ти, шеметно море,
потъвайки на пясъка в лъчите,
а волността на южни ветрове
танцуваше със бялото в косите.
Пулсирах с пулса ти, обичано море,
изопната и няма, безвъпросна,
а плясъка на птичите криле
събираше ме в детска непорочност.
Бушувах със стихията ти, море,
стихия, ураганна и пенлива,
но топлото на сини брегове
потърси ме със живата си сила.
И тръгвам пак към себе си, море...
Почакай, миг да тръгна... те прегръщам...
Примамливото в морски гласове
отново бездиханна ще ме връща...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: zlati_ival
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-07-29
прочитания: 215
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46669
Съобщения: 194241
Лексикони: 2118
Коментари: 70175
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
