Звезда

И няк'ва тъпа дума ме пробожда.
О сори това е дума на късмета.
Някой пак си купил потник,
не трябваще да си мълча,
а ръцете от джобове да изкарам
и да пляскам от душа.
Пазар голям,големи рокли,палави чорапки,
и снопски дрешки.
А някой поглежда ли под тях.
не към циците в сърцето!
Глупости света е луд,
а ми се искаше да съм само аз.
Грозно и разобличено,
звучи всяка нова котва,
дори в непознатата земя.
Защо пробягах толкоз аз морета?
За да се забия в чужди небеса.
Небеса елементарни и прозрачни,
защо пътувах,май изпуснах,
да не съм и аз звезда.
Толкова ти хора изкривени,
какво ще правим,нямам знак.
Ако някой се заеме ще помагам,
няма как.
Какво ще правим тоз добитък,
обърнал своята глава.
Глава прозрачна като лято,
но лятото е цветно затова.
И последната светулка блясва,
показва някъде напред,толкова е тъмен мрака,
че тръваме само ние с теб!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: michelangelo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-29
прочитания: 92
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7593
   Автори: 2051
   Произведения: 46568
   Съобщения: 229823
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69843
   SMS-и: 803
   Снимки: 4741