Навън е здрач.
Ехидно пропълзява
нощта над всяка твар.
Светът се свива,
става малък, малък,
в черупка орехова се прибира.
А Мрака с нокти криви се добира,
опръсква Слънцето във кръв
и то смутено, тръпнещо,
едва, едва отдръпва се.
Измамено отстъпва своето царство,
изплашено и пламнало от срам
побягва и се скрива зад гората.
А там, останала сама сред мрака,
душата ми се вглежда
и търси да намери себе си.
Защо ли няма я се пита,
къде ли е отлитнала
или пропаднала?
Навън е толкоз пусто и студено.
И само нарциси премръзнали,
обвити в скреж коварен,
повяхват от слана попарени.
Не мога да намеря себе си,
но зная - аз съм там,
със Слънцето избягала.
Предадена, уплашена, побягнала след него.
Очите ми са две слънца невиждащи,
забравили да стоплят своите близки
и любими същества.
Очите ми не виждат, стиснали клепачите,
уплашени от Мрака вътре в мен.
Но той е в мен, а аз догонвам Слънцето.
Това е грешка - зная го.
Защото със очи затворени
едва ли ще го стигна утре, призори,
едва ли смелост ще намеря за да ги отворя.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: betelgins
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-07-27
прочитания: 128
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7979
   Автори: 2200
   Произведения: 51955
   Съобщения: 231482
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79943
   SMS-и: 815
   Снимки: 5335