няма_име

Кога на самотата ще се види края?
Кога за мен ще падне Рая?
Защо останах толкоз сам?
Защо остана само срам?
Кога при мен ще дойдеш ти?
Кога огън нов ще почне да гори?
Колко още аз, ще чакам.
Краят идва а часовника тиктака.
В самотата аз намерих си приятел.
Докато не срещна се със своя създател.
И моята душа е жадна за живот.
Но угнетена спи в тесния си кивот.
И все пак щастието познах.
Навън излязох и съзрях нов свят.
Омръзна ми рими да редя.
Ще излизам страстите да охладя.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: solveig
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-26
прочитания: 133
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7742
   Автори: 2105
   Произведения: 48936
   Съобщения: 209065
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73726
   SMS-и: 809
   Снимки: 4936