Не зная защо ти повярвах.
Не зная как ме плени.
Не зная, дали е безкрайно
и дали ще продължи.

Не зная ще има ли утре.
Дори днес какво е, не знам.
Ще бъде ли после пак същото,
идва ли краят... не знам.

С тебе просто е хубаво.
С теб съм щастлива. Нима
ще тълкуваме, щом се разлистваме
и преоткриваме в светлина.

Нека просто сме заедно.
Нека това да е днес.
Нека разпръснеме зависти,
користи, интерес.

Нека бъдем до утре,
до някога, просто така;
нека не чуваме външните
гласове и страха.

Така ще запазиме себе си
и своето утре. Така
ще загърбиме чужди потребности,
страсти и чужда вина.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: katze
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-26
прочитания: 140
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7979
   Автори: 2200
   Произведения: 51955
   Съобщения: 231482
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79943
   SMS-и: 815
   Снимки: 5335