Ще ми прости! (На баба ми)

Баба ми ме учеше да прощавам.
Да си изкова търпение
(дори и с цената на всичко!)
Да не спирам да вярвам във хората!
Да се надявам! Да обичам!
Ако ме види днес ще се засрами!
Ще ми каже,че допускам страшна грешка!
Че каквото и да костват моите рани,
трябва да намеря в себе си - човешкото.
Може би...
Може би...
Но защото е по-мъдра от мен,
по-добра, по-свята и велика...
Първо тя ще ми прости!
В своя свят изгубих вярата за дните!
И такава - себе си да съм... не бих!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-07-25
прочитания: 164
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7595
   Автори: 2053
   Произведения: 46620
   Съобщения: 231917
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70004
   SMS-и: 803
   Снимки: 4750