Усмихни ми се

Когато вие вятърът дали
са гладни чувствата
на времето тревожно?
Тъй тягостно и жално.
Може би
завръщането в нас
е невъзможно.
СомнАмбулно
излезли сме навън,
извън приети граници
и норми.
Дали виновна е Луната,
че блести
и сънищата ни дрогира-
слаби, морни?
Лети красива перушинка,
от онез,
които хващаме и вярваме,
че скоро
ще ни изпрати някой
думи, ласка, вест,
усмивка, щастие...
Наивни, мили хора.
Калинка е
червената ни кръв,
към слънцето
в зори се устремява,
любовна нощ,
самотна,
болка, стръв,
капанът, който
нищетата ни поставя.
И ако още в тебе
някъде горча,
ако когато се усмихна,
виждаш бледен
онази само наша светлина
и ти се усмихни - ей тъй - за мене.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-07-25
прочитания: 220
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7593
   Автори: 2051
   Произведения: 46568
   Съобщения: 229823
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69843
   SMS-и: 803
   Снимки: 4741