Прегръдка и очи, пълни с щастливи сълзи

Да вярваме ли на очите си?
Да!
Изморени от дългото чакане обичащи сърца тичаха в неописуем устрем към обичаните близки хора...
Прегърнаха се и усетиха развълнуваното туптене в гърдите си...
Тогава те повярваха.Синовете и дъщерите стопиха леда от болката по лицата на майките си с безкрайната си радост от това, че ги посрещат на родна земя.
...
Валентина, Валя, Нася, Снежана и Кристияна показаха на цял свят колко сила има в привидно крехката същност на българката.
Справедливостта закъсня, но не пренебрегна тези жени, с които целият български народ трябва да се гордее.
Не знам дали трябва да се питаме защо трябваше да минат цели осем години, за да се реши съдбата на тези невинни хора, но определено можем да си извадим поука относно магията на добрият край и силата на една лентичка "Не сте сами" близо до толкова много трепкащи сърца.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kalistapalada
раздел: Проза -> Миниатюри
публикувана на: 2007-07-24
прочитания: 177
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1980
   Произведения: 43712
   Съобщения: 186800
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61922
   SMS-и: 778
   Снимки: 4581