Детство мое неизживяно
ни отминало,ни вълшебно.
Без да усетя-пропиляно,а
сега се сещам,че си първо и последно.
В мен ли беше вината,не зная...
Защо толкова рано ме споходи любовта?!
И кога настъпи на детството ми краят?!
Не знаех,че боли от това...
Не трябваше да искам да порасна.
Живота бил труден,пълен с изненади...
Чак сега ми става ясно,
но не на това се надявах...
Връщане назад жалко че няма.
Щеше да бъде добре.
Да не живея в тази измама
да си бъда дете!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------