И СЪМ ТУК

Да избутам нощта.

Да се съмне.

Този пес се скъса

от лаене.

Изора тишината.

Аз съм тук.

Все още съм тук.

Попаднах в задръстване.

Уморих се

от сладкия дъх

на живота,

уморих се,

от нежния шепот

на вятъра,

от неизбежните

упойващи бягства...

И съм тук, все още...

като луда за връзване...

не си давам бузата,

стискам си здраво ризата,

пожелавам съпруга

на ближната...

Толкова рядко

се моля за прошка.

Да се съмне! Амин!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-05-03
прочитания: 245
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43694
   Съобщения: 185736
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61838
   SMS-и: 776
   Снимки: 4582